16 sept 2023, 18:25  

Когато няма бряг 

  Poesía
230 2 4

КОГАТО НЯМА БРЯГ

 

Денят се сипва, а нощта изтля –

като сълза по миглата на ангел,

среднощ неканен в моя сън влетял

и дълго в бездните му падал.

 

Дали решил се е да бъде с мен –

утеха да ми донесе – не зная.

Или кураж – че в някой мрачен ден

аз ще поставя точицата в края.

 

От десет къси стъпки между нас

пребродила съм мойта половина.

Но как да разбера – че в някой час

потеглил си, ала не си ги минал?

 

Не сме изяли с теб торба със сол.

Но колко ли мълчания преглътнах.

Тръгни си – царят ще остане гол.

И по-добре да не пресичам пътя.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??