Когато няма бряг
КОГАТО НЯМА БРЯГ
Денят се сипва, а нощта изтля –
като сълза по миглата на ангел,
среднощ неканен в моя сън влетял
и дълго в бездните му падал.
Дали решил се е да бъде с мен –
утеха да ми донесе – не зная.
Или кураж – че в някой мрачен ден
аз ще поставя точицата в края.
От десет къси стъпки между нас
пребродила съм мойта половина.
Но как да разбера – че в някой час
потеглил си, ала не си ги минал?
Не сме изяли с теб торба със сол.
Но колко ли мълчания преглътнах.
Тръгни си – царят ще остане гол.
И по-добре да не пресичам пътя.
© Валентина Йотова All rights reserved.
