25 oct 2018, 9:12

Когато огледалото е криво

  Poesía
963 11 19

Когато се оглеждам в огледало –

с очи на съдник чувствата издало,

замислена над хиляди въпроси,

съзнавам, че душите ни са боси.

 

Понякога харесвам своя образ,

понякога съвсем не е за показ…

Изглежда не е нищо черно-бяло…

Какво видя ти в твойто огледало?

 

От птичи поглед всичко ли е ясно

или е замъглено ежечасно?

Оттам реален свят пред теб ли виждаш?

Или фалшиво копие ти се привижда?

 

Май не е в огледалото вината.

То всъщност ни показва същината.

Но нещо няма как да е красиво,

когато огледалото е… криво!

 

Веси_Еси (Еси)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти от сърце, Руми! Как ли, наистина? Прегръдки!
  • Колко хубаво си го описала, Веси, веднага провокираш размисли!
    Ако имаше огледала, които отразяват нашата душевност, как ли щяха да ни отразят! Поздрав!
  • Гавраиле, Кате, Мария, Ели, много ви благодаря за ценните коментари! Успешна и усмихната седмица ви желая!
  • Интересна тема си избрала, Веси – когато се оглеждаме в криво огледало, ние приписваме на него
    негативите си и това ни успокоява...
    Но и да не е криво, няма как огледалото да отрази душата ни – то вижда само външността на обекта.
    Поздравления за дълбокия поглед към реалността!
  • Чудено поднесена творба, Веси! Предразполага към размисли и насочване погледа към нас самите! Приеми искрените ми поздравления!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...