25.10.2018 г., 9:12

Когато огледалото е криво

960 11 19

Когато се оглеждам в огледало –

с очи на съдник чувствата издало,

замислена над хиляди въпроси,

съзнавам, че душите ни са боси.

 

Понякога харесвам своя образ,

понякога съвсем не е за показ…

Изглежда не е нищо черно-бяло…

Какво видя ти в твойто огледало?

 

От птичи поглед всичко ли е ясно

или е замъглено ежечасно?

Оттам реален свят пред теб ли виждаш?

Или фалшиво копие ти се привижда?

 

Май не е в огледалото вината.

То всъщност ни показва същината.

Но нещо няма как да е красиво,

когато огледалото е… криво!

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти от сърце, Руми! Как ли, наистина? Прегръдки!
  • Колко хубаво си го описала, Веси, веднага провокираш размисли!
    Ако имаше огледала, които отразяват нашата душевност, как ли щяха да ни отразят! Поздрав!
  • Гавраиле, Кате, Мария, Ели, много ви благодаря за ценните коментари! Успешна и усмихната седмица ви желая!
  • Интересна тема си избрала, Веси – когато се оглеждаме в криво огледало, ние приписваме на него
    негативите си и това ни успокоява...
    Но и да не е криво, няма как огледалото да отрази душата ни – то вижда само външността на обекта.
    Поздравления за дълбокия поглед към реалността!
  • Чудено поднесена творба, Веси! Предразполага към размисли и насочване погледа към нас самите! Приеми искрените ми поздравления!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...