Когато се оглеждам в огледало –
с очи на съдник чувствата издало,
замислена над хиляди въпроси,
съзнавам, че душите ни са боси.
Понякога харесвам своя образ,
понякога съвсем не е за показ…
Изглежда не е нищо черно-бяло…
Какво видя ти в твойто огледало?
От птичи поглед всичко ли е ясно
или е замъглено ежечасно?
Оттам реален свят пред теб ли виждаш?
Или фалшиво копие ти се привижда?
Май не е в огледалото вината.
То всъщност ни показва същината.
Но нещо няма как да е красиво,
когато огледалото е… криво!
Веси_Еси (Еси)
© Еси Всички права запазени