Oct 25, 2018, 9:12 AM

Когато огледалото е криво

  Poetry
961 11 19

Когато се оглеждам в огледало –

с очи на съдник чувствата издало,

замислена над хиляди въпроси,

съзнавам, че душите ни са боси.

 

Понякога харесвам своя образ,

понякога съвсем не е за показ…

Изглежда не е нищо черно-бяло…

Какво видя ти в твойто огледало?

 

От птичи поглед всичко ли е ясно

или е замъглено ежечасно?

Оттам реален свят пред теб ли виждаш?

Или фалшиво копие ти се привижда?

 

Май не е в огледалото вината.

То всъщност ни показва същината.

Но нещо няма как да е красиво,

когато огледалото е… криво!

 

Веси_Еси (Еси)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти от сърце, Руми! Как ли, наистина? Прегръдки!
  • Колко хубаво си го описала, Веси, веднага провокираш размисли!
    Ако имаше огледала, които отразяват нашата душевност, как ли щяха да ни отразят! Поздрав!
  • Гавраиле, Кате, Мария, Ели, много ви благодаря за ценните коментари! Успешна и усмихната седмица ви желая!
  • Интересна тема си избрала, Веси – когато се оглеждаме в криво огледало, ние приписваме на него
    негативите си и това ни успокоява...
    Но и да не е криво, няма как огледалото да отрази душата ни – то вижда само външността на обекта.
    Поздравления за дълбокия поглед към реалността!
  • Чудено поднесена творба, Веси! Предразполага към размисли и насочване погледа към нас самите! Приеми искрените ми поздравления!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...