Когато се оглеждам в огледало –
с очи на съдник чувствата издало,
замислена над хиляди въпроси,
съзнавам, че душите ни са боси.
Понякога харесвам своя образ,
понякога съвсем не е за показ…
Изглежда не е нищо черно-бяло…
Какво видя ти в твойто огледало?
От птичи поглед всичко ли е ясно
или е замъглено ежечасно?
Оттам реален свят пред теб ли виждаш?
Или фалшиво копие ти се привижда? ...