Момичето... (Стеси) Момичето... (Стеси)
1 239
1 ene 2008, 2:08

Когато огнените слънца гаснеха...

930 0 6

Ти беше сам в тъмнината,

така изплашен и обезсърчен...

Не вярваше вече в никой,

изоставен, наранен.

Улиците бяха пусти,

а ти се преплиташе в тях

и нямаше кого да обичаш,

скитайки се самотен от страх.

Каквото и да кажеше,

каквото и да направиш,

нямаше да е достатъчно.

Отхвърлен заради някой по-добър...

Огнените слънца гаснеха

посивявайки в черния сняг

и той вече не беше достатъчен,

те осъзнаха, че ти си всичко за тях.

Но уви... ти вече не се чувстваше там,

вече беше твърде късно...

и продължи по пътя сам...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеси Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0