Момичето... (Стеси)
239 398
1 янв. 2008 г., 02:08

Когато огнените слънца гаснеха... 

  Поэзия » Философская
739 0 6

Ти беше сам в тъмнината,

така изплашен и обезсърчен...

Не вярваше вече в никой,

изоставен, наранен.

Улиците бяха пусти,

а ти се преплиташе в тях

и нямаше кого да обичаш,

скитайки се самотен от страх.

Каквото и да кажеше,

каквото и да направиш,

нямаше да е достатъчно.

Отхвърлен заради някой по-добър...

Огнените слънца гаснеха

посивявайки в черния сняг

и той вече не беше достатъчен,

те осъзнаха, че ти си всичко за тях.

Но уви... ти вече не се чувстваше там,

вече беше твърде късно...

и продължи по пътя сам...

 

© Стеси Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??