Когато огнените слънца гаснеха...
Ти беше сам в тъмнината,
така изплашен и обезсърчен...
Не вярваше вече в никой,
изоставен, наранен.
Улиците бяха пусти,
а ти се преплиташе в тях
и нямаше кого да обичаш,
скитайки се самотен от страх.
Каквото и да кажеше,
каквото и да направиш,
нямаше да е достатъчно.
Отхвърлен заради някой по-добър...
Огнените слънца гаснеха
посивявайки в черния сняг
и той вече не беше достатъчен,
те осъзнаха, че ти си всичко за тях.
Но уви... ти вече не се чувстваше там,
вече беше твърде късно...
и продължи по пътя сам...
© Стеси All rights reserved.
