24 feb 2012, 12:03

Когато останеш сам 

  Poesía » De amor
963 0 2
Когато останеш сам, денят ти ще посивее.
Ще търсиш светлина. Незрим ще си за нея.
Осиротели клони вятър студен ще троши.
Часовникът разсърден все назад ще върви.
Когато останеш сам, огнището ще угасне.
В съмнение диво егото ти ще прерастне.
И малка борина в душата си да подпалиш,
взрив от спомени върху ти ще се стовари.
Когато си вече сам морето, ще те забрави.
Привкус горчив в дните ти ще остави.
Пясъкът, помнещ нашите стъпки боси,
ще ти задава безброй нежелани въпроси. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Карааргирова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??