Когато останеш сам
Когато останеш сам, денят ти ще посивее.
Ще търсиш светлина. Незрим ще си за нея.
Осиротели клони вятър студен ще троши.
Часовникът разсърден все назад ще върви.
Когато останеш сам, огнището ще угасне.
В съмнение диво егото ти ще прерастне.
И малка борина в душата си да подпалиш,
взрив от спомени върху ти ще се стовари.
Когато си вече сам морето, ще те забрави.
Привкус горчив в дните ти ще остави.
Пясъкът, помнещ нашите стъпки боси,
ще ти задава безброй нежелани въпроси.
Когато останеш сам, ще спреш да мърмориш.
Няма да има с кого напразно да спориш.
Безсмислени ще са и глупавото ти оправдание,
и жалката утеха от фалшивото разкаяние.
Да плача- не искам. Да те спра - няма смисъл.
Бог щедро с любов и разум ме е орисал.
Вратата ще ти отворя и ще ти пожелая:
Добро пътуване! От тук - до безкрая...
© Галина Карааргирова All rights reserved.
