Когато прибоят заспи
Изгубих те, преди да те намеря,
на себе си ли трябва да простя...
Да, зная, ти ще бъдеш там, на кея,
с последната прииждаща вълна.
И точно там, където спи прибоят,
и гларуси се лутат с тъжен зов,
ще ти пристана и ще бъда твоя,
горчива
моя
истинска любов.
на себе си ли трябва да простя...
Да, зная, ти ще бъдеш там, на кея,
с последната прииждаща вълна.
И точно там, където спи прибоят,
и гларуси се лутат с тъжен зов,
ще ти пристана и ще бъда твоя,
горчива
моя
истинска любов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодора Симеонова Todos los derechos reservados
Поздравления!