Когато прибоят заспи
Изгубих те, преди да те намеря,
на себе си ли трябва да простя...
Да, зная, ти ще бъдеш там, на кея,
с последната прииждаща вълна.
И точно там, където спи прибоят,
и гларуси се лутат с тъжен зов,
ще ти пристана и ще бъда твоя,
горчива
моя
истинска любов.
на себе си ли трябва да простя...
Да, зная, ти ще бъдеш там, на кея,
с последната прииждаща вълна.
И точно там, където спи прибоят,
и гларуси се лутат с тъжен зов,
ще ти пристана и ще бъда твоя,
горчива
моя
истинска любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Симеонова Всички права запазени
Поздравления!