Isaan (Теодора Симеонова) Isaan (Теодора Симеонова)
35
Apr 18, 2008, 10:05 PM

Когато прибоят заспи

  Poetry
1.2K 1 2
Изгубих те, преди да те намеря,
  на себе си ли трябва да простя...
  Да, зная, ти ще бъдеш там, на кея,
  с последната прииждаща вълна.
  И точно там, където спи прибоят,
  и гларуси се лутат с тъжен зов,
  ще ти пристана и ще бъда твоя,
  горчива 
                моя 
                         истинска любов.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Симеонова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0