Isaan (Теодора Симеонова) Isaan (Теодора Симеонова)
35
Apr 18, 2008, 10:05 PM

Когато прибоят заспи

  Poetry
1.2K 1 2
Изгубих те, преди да те намеря,
  на себе си ли трябва да простя...
  Да, зная, ти ще бъдеш там, на кея,
  с последната прииждаща вълна.
  И точно там, където спи прибоят,
  и гларуси се лутат с тъжен зов,
  ще ти пристана и ще бъда твоя,
  горчива 
                моя 
                         истинска любов.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Симеонова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0