Когато простите неща ми липсват
Когато простите неща ми липсват -
очи затварям, спирам всеки шум,
в съня нахлува мирис на тинтява
и опиатно стенещ шепот на зокум.
Избягала от градското си време,
безпаметно ухаят всички рози.
Трамваят спи и автобус не гоня,
преминала през сто метаморфози.
Залутано се сливат нощем звуци
на дребнички щурци и козодои.
Припламват неочаквани искрици
светулките, когато се подгонят.
В летаргия спокойна се изнизват
минутите и нищо не очаквам.
Когато простите неща ми липсват,
се връщам винаги при мама.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
Благодаря ви!
