Hathor (Геновева Симеонова) Hathor (Геновева Симеонова)
32 461
Aug 18, 2020, 12:38 AM

Когато простите неща ми липсват

  Poetry » Other
846 2 9

Когато простите неща ми липсват -

очи затварям, спирам всеки шум,

в съня нахлува мирис на тинтява

и опиатно стенещ шепот на зокум.

Избягала от градското си време,

безпаметно ухаят всички рози.

Трамваят спи и автобус не гоня,

преминала през сто метаморфози.

Залутано се сливат нощем звуци

на дребнички щурци и козодои.

Припламват неочаквани искрици

светулките, когато се подгонят.

В летаргия спокойна се изнизват

минутите и нищо не очаквам.

Когато простите неща ми липсват,

се връщам винаги при мама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0