Когато простите неща ми липсват
Когато простите неща ми липсват -
очи затварям, спирам всеки шум,
в съня нахлува мирис на тинтява
и опиатно стенещ шепот на зокум.
Избягала от градското си време,
безпаметно ухаят всички рози.
Трамваят спи и автобус не гоня,
преминала през сто метаморфози.
Залутано се сливат нощем звуци
на дребнички щурци и козодои.
Припламват неочаквани искрици
светулките, когато се подгонят.
В летаргия спокойна се изнизват
минутите и нищо не очаквам.
Когато простите неща ми липсват,
се връщам винаги при мама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
Благодаря ви!
