8 dic 2023, 21:49

Когато птиците отлитат

  Poesía » Otra
628 1 1

Когато птиците отлитат,

след себе си оставят есента,

килим от златен прах постилат,

в сладък сън отпуска се света.

 

Когато птиците отново се завърнат,

с тях долита пролетния ден,

животворен дъх поема си земята,

изтъкана като приказен гоблен. 

 

Когато птиците криле разперят,

небето тръпне в трепет жив,

че като две реки в едно се леят,

свобода и повей в порив див! 

 

Когато птиците умират,

тихо плаче старата гора,

прощална песен небосводът пее,

последен полет там, към вечността!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nebula Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...