8 dic 2023, 21:49

Когато птиците отлитат

  Poesía » Otra
636 1 1

Когато птиците отлитат,

след себе си оставят есента,

килим от златен прах постилат,

в сладък сън отпуска се света.

 

Когато птиците отново се завърнат,

с тях долита пролетния ден,

животворен дъх поема си земята,

изтъкана като приказен гоблен. 

 

Когато птиците криле разперят,

небето тръпне в трепет жив,

че като две реки в едно се леят,

свобода и повей в порив див! 

 

Когато птиците умират,

тихо плаче старата гора,

прощална песен небосводът пее,

последен полет там, към вечността!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nebula Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...