8 dic 2023, 21:49

Когато птиците отлитат

  Poesía » Otra
657 1 1

Когато птиците отлитат,

след себе си оставят есента,

килим от златен прах постилат,

в сладък сън отпуска се света.

 

Когато птиците отново се завърнат,

с тях долита пролетния ден,

животворен дъх поема си земята,

изтъкана като приказен гоблен. 

 

Когато птиците криле разперят,

небето тръпне в трепет жив,

че като две реки в едно се леят,

свобода и повей в порив див! 

 

Когато птиците умират,

тихо плаче старата гора,

прощална песен небосводът пее,

последен полет там, към вечността!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nebula Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...