Когато птиците отлитат
Когато птиците отлитат,
след себе си оставят есента,
килим от златен прах постилат,
в сладък сън отпуска се света.
Когато птиците отново се завърнат,
с тях долита пролетния ден,
животворен дъх поема си земята,
изтъкана като приказен гоблен.
Когато птиците криле разперят,
небето тръпне в трепет жив,
че като две реки в едно се леят,
свобода и повей в порив див!
Когато птиците умират,
тихо плаче старата гора,
прощална песен небосводът пее,
последен полет там, към вечността!
© Nebula All rights reserved.
