thedoors (Силвия)
50 48
19 dic 2014, 7:46

Когато пътуваш, си ти 

  Poesía » De amor
559 0 3
Помниш ли, мамо,
нашия път?
Фонтаните разнолики -
водата им шарена,
картите объркани -
булевардите им безкрайни,
моста над реката -
вълните й шумни,
спирките една в друга
влюбени, но
разделени и
и с различни имена.
 
Помниш ли,
улиците сляти,
цигулките на непознати.
Пясъкът в обувките
и камилите
и картините
и дворците,
в които пазят душите
на такива като нас, 
които се срещат все за кратко.
 
 
Знам, че помниш 
и кафето изпито,
и сърцето изтрито
от обич
и огледалото изгубено,
нарисувано
с
очи  устремени
към  утре.
 
И разбираш ли, мамо,
разбираш ли, защо
моите платна са вечно опънати.
Все те търся в пътя.
Той е кръст,
и разпнато на него 
ритуално
е
малкото
бързащо
илюзорно
 време
с теб.
 
И все те намирам там, 
мамо,
някъде 
между континентите
на живота.
А ти все бързаш да тръгнеш,
защото знаеш, че
когато те няма,
само тогава съм с теб. 
 

© Силвия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??