Когато пътуваш, си ти
Помниш ли, мамо,
нашия път? Фонтаните разнолики - водата им шарена, картите объркани - булевардите им безкрайни, моста над реката - вълните й шумни, спирките една в друга влюбени, но разделени и и с различни имена. Помниш ли, улиците сляти, цигулките на непознати. Пясъкът в обувките и камилите и картините и дворците, в които пазят душите на такива като нас, които се срещат все за кратко. Знам, че помниш и кафето изпито, и сърцето изтрито от обич и огледалото изгубено, нарисувано с очи устремени към утре. И разбираш ли, мамо, разбираш ли, защо моите платна са вечно опънати. Все те търся в пътя. Той е кръст, и разпнато на него ритуално е малкото бързащо илюзорно време с теб. И все те намирам там, мамо, някъде между континентите на живота. А ти все бързаш да тръгнеш, защото знаеш, че когато те няма, само тогава съм с теб.
нашия път? Фонтаните разнолики - водата им шарена, картите объркани - булевардите им безкрайни, моста над реката - вълните й шумни, спирките една в друга влюбени, но разделени и и с различни имена. Помниш ли, улиците сляти, цигулките на непознати. Пясъкът в обувките и камилите и картините и дворците, в които пазят душите на такива като нас, които се срещат все за кратко. Знам, че помниш и кафето изпито, и сърцето изтрито от обич и огледалото изгубено, нарисувано с очи устремени към утре. И разбираш ли, мамо, разбираш ли, защо моите платна са вечно опънати. Все те търся в пътя. Той е кръст, и разпнато на него ритуално е малкото бързащо илюзорно време с теб. И все те намирам там, мамо, някъде между континентите на живота. А ти все бързаш да тръгнеш, защото знаеш, че когато те няма, само тогава съм с теб.
© Силвия All rights reserved.
