thedoors (Силвия)
50 48
19.12.2014 г., 7:46 ч.

Когато пътуваш, си ти 

  Поезия » Любовна
560 0 3
Помниш ли, мамо,
нашия път?
Фонтаните разнолики -
водата им шарена,
картите объркани -
булевардите им безкрайни,
моста над реката -
вълните й шумни,
спирките една в друга
влюбени, но
разделени и
и с различни имена.
 
Помниш ли,
улиците сляти,
цигулките на непознати.
Пясъкът в обувките
и камилите
и картините
и дворците,
в които пазят душите
на такива като нас, 
които се срещат все за кратко.
 
 
Знам, че помниш 
и кафето изпито,
и сърцето изтрито
от обич
и огледалото изгубено,
нарисувано
с
очи  устремени
към  утре.
 
И разбираш ли, мамо,
разбираш ли, защо
моите платна са вечно опънати.
Все те търся в пътя.
Той е кръст,
и разпнато на него 
ритуално
е
малкото
бързащо
илюзорно
 време
с теб.
 
И все те намирам там, 
мамо,
някъде 
между континентите
на живота.
А ти все бързаш да тръгнеш,
защото знаеш, че
когато те няма,
само тогава съм с теб. 
 

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??