19.12.2014 г., 7:46

Когато пътуваш, си ти

895 0 3
Помниш ли, мамо,
нашия път? Фонтаните разнолики - водата им шарена, картите объркани - булевардите им безкрайни, моста над реката - вълните й шумни, спирките една в друга влюбени, но разделени и и с различни имена.   Помниш ли, улиците сляти, цигулките на непознати. Пясъкът в обувките и камилите и картините и дворците, в които пазят душите на такива като нас,  които се срещат все за кратко.     Знам, че помниш  и кафето изпито, и сърцето изтрито от обич и огледалото изгубено, нарисувано с очи  устремени към  утре.   И разбираш ли, мамо, разбираш ли, защо моите платна са вечно опънати. Все те търся в пътя. Той е кръст, и разпнато на него  ритуално е малкото бързащо илюзорно  време с теб.   И все те намирам там,  мамо, някъде  между континентите на живота. А ти все бързаш да тръгнеш, защото знаеш, че когато те няма, само тогава съм с теб.   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...