2 ene 2019, 9:21

Когато с този свят се разделя

  Poesía » Otra
2.7K 11 24

Когато с този свят се разделя

 

Когато с този свят се разделя,

не искам ти за мене да тъгуваш!

Бъди с онази рокля на цветя,

с която сетих първи път да ме целуваш!

 

Не страдай, не тъжи, ще съм до теб,

дори в отвъдното аз пак ще те копнея

и моля те, не слагай черен креп -

в дъгата на очите ти ще оживея…

 

Все някога със тебе ще се срещнем,

когато в друг живот се преродим,

прегърнати зората ще посрещнем

и влюбени отново ще вървим…

 

Любомир Попов

11.09.2018 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ЛуЛу, благодаря Ви за прочита и за коментара!
    Румяна, сърдечно Ви благодаря!
  • Толкова обич има тук!
    "И моля те, не слагай черен креп" прав си,хубавото не трябва да се покрива!
  • Стихотворенията, спускащи се в тежката идея за смъртта и раздялата на душите, са ми едни от любимите. Радвам се, че прочетох още едно такова, което изразява тематиката изискано и нежно. Позволявам си да препоръчам едно мое стихотворение, посветено на същата тема.

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/bezmetejnost-2
  • Един живот не стига...
  • Много силно !
    Поздрави за творбата !

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....