2.01.2019 г., 9:21

Когато с този свят се разделя

2.8K 11 24

Когато с този свят се разделя

 

Когато с този свят се разделя,

не искам ти за мене да тъгуваш!

Бъди с онази рокля на цветя,

с която сетих първи път да ме целуваш!

 

Не страдай, не тъжи, ще съм до теб,

дори в отвъдното аз пак ще те копнея

и моля те, не слагай черен креп -

в дъгата на очите ти ще оживея…

 

Все някога със тебе ще се срещнем,

когато в друг живот се преродим,

прегърнати зората ще посрещнем

и влюбени отново ще вървим…

 

Любомир Попов

11.09.2018 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ЛуЛу, благодаря Ви за прочита и за коментара!
    Румяна, сърдечно Ви благодаря!
  • Толкова обич има тук!
    "И моля те, не слагай черен креп" прав си,хубавото не трябва да се покрива!
  • Стихотворенията, спускащи се в тежката идея за смъртта и раздялата на душите, са ми едни от любимите. Радвам се, че прочетох още едно такова, което изразява тематиката изискано и нежно. Позволявам си да препоръчам едно мое стихотворение, посветено на същата тема.

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/bezmetejnost-2
  • Един живот не стига...
  • Много силно !
    Поздрави за творбата !

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....