16 ene 2015, 20:44

Когато се наситих да обичам 

  Poesía » De amor
507 0 2

Когато се наситих да обичам

и черно-бяла като в тьжен филм,

завърнах се към спомена за мене

и угаснах като пльтен звьн.

Когато бях ранена птичка

и бях зова вьв твоя сън,

аз лекичко си пърхах за да стопля

сърцата ни, макар че зима бе навън.

Когато ме докосна и разбрах,

че моята си обич бях раздала

на мечтата да те имам

като стих...

Така написан някак си на чисто

без мастилени петна,

игрив и палаво послушен.

А аз трепетна една.

Когато се наситих да обичам

разбрах че мога... да,

че мога пак да те обичам за други,

не толкова излъскани неща.

 

 

 

 

 

 

© Джейн Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви за коментара. Това са всъщност първите ми стихове въобще. Родени от скучна работа и желание да изразя емоционалния си свят. =)
  • Харесах!
Propuestas
: ??:??