Когато се наситих да обичам
Когато се наситих да обичам
и черно-бяла като в тьжен филм,
завърнах се към спомена за мене
и угаснах като пльтен звьн.
Когато бях ранена птичка
и бях зова вьв твоя сън,
аз лекичко си пърхах за да стопля
сърцата ни, макар че зима бе навън.
Когато ме докосна и разбрах,
че моята си обич бях раздала
на мечтата да те имам
като стих...
Така написан някак си на чисто
без мастилени петна,
игрив и палаво послушен.
А аз трепетна една.
Когато се наситих да обичам
разбрах че мога... да,
че мога пак да те обичам за други,
не толкова излъскани неща.
© Джейн All rights reserved.
