Когато се наситих да обичам
Когато се наситих да обичам
и черно-бяла като в тьжен филм,
завърнах се към спомена за мене
и угаснах като пльтен звьн.
Когато бях ранена птичка
и бях зова вьв твоя сън,
аз лекичко си пърхах за да стопля
сърцата ни, макар че зима бе навън.
Когато ме докосна и разбрах,
че моята си обич бях раздала
на мечтата да те имам
като стих...
Така написан някак си на чисто
без мастилени петна,
игрив и палаво послушен.
А аз трепетна една.
Когато се наситих да обичам
разбрах че мога... да,
че мога пак да те обичам за други,
не толкова излъскани неща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джейн Всички права запазени
