Когато се наситих да обичам
и черно-бяла като в тьжен филм,
завърнах се към спомена за мене
и угаснах като пльтен звьн.
Когато бях ранена птичка
и бях зова вьв твоя сън,
аз лекичко си пърхах за да стопля
сърцата ни, макар че зима бе навън.
Когато ме докосна и разбрах,
че моята си обич бях раздала
на мечтата да те имам
като стих... ...