12 nov 2009, 21:13

Когато се разплакаха прозорците

  Poesía » Otra
1.6K 1 12

Когато се разплакаха прозорците,

комините запалиха цигари.

Събраха се проблемите във кръчмата

и виното въздъхна тихо в чашите.

Отдавна хората не бяха си говорили

за зимните си тромави нещастия,

за радостите, свързани със раждане,

за тишината, спуснала се в домовете им.

А зимата навън погали клоните.

Последните желания окапаха.

Поръси шепа сняг по пътя ми…

Когато се разплакаха прозорците.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хубаво е, харесах
  • Чета стиховете ти един след друг, на екс. И във всеки намирам нещо за себе си. Не знам как да коментирам, не знам дали да коментирам. Чета ги.
  • Хубаво е!
  • "Когато се разплакаха прозорците"
    Много хубаво си го написал - сигурно и те понякога...го правят!
    Поздрави!
  • Събира кръчмата...
    Дали ще замълчат отново, когато излязат от нея?
    Замислящ стих, Хенри!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...