Когато се разплакаха прозорците,
комините запалиха цигари.
Събраха се проблемите във кръчмата
и виното въздъхна тихо в чашите.
Отдавна хората не бяха си говорили
за зимните си тромави нещастия,
за радостите, свързани със раждане,
за тишината, спуснала се в домовете им.
А зимата навън погали клоните.
Последните желания окапаха.
Поръси шепа сняг по пътя ми…
Когато се разплакаха прозорците.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени