12 нояб. 2009 г., 21:13

Когато се разплакаха прозорците

1.6K 1 12

Когато се разплакаха прозорците,

комините запалиха цигари.

Събраха се проблемите във кръчмата

и виното въздъхна тихо в чашите.

Отдавна хората не бяха си говорили

за зимните си тромави нещастия,

за радостите, свързани със раждане,

за тишината, спуснала се в домовете им.

А зимата навън погали клоните.

Последните желания окапаха.

Поръси шепа сняг по пътя ми…

Когато се разплакаха прозорците.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хубаво е, харесах
  • Чета стиховете ти един след друг, на екс. И във всеки намирам нещо за себе си. Не знам как да коментирам, не знам дали да коментирам. Чета ги.
  • Хубаво е!
  • "Когато се разплакаха прозорците"
    Много хубаво си го написал - сигурно и те понякога...го правят!
    Поздрави!
  • Събира кръчмата...
    Дали ще замълчат отново, когато излязат от нея?
    Замислящ стих, Хенри!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...