12 нояб. 2009 г., 21:13

Когато се разплакаха прозорците

1.6K 1 12

Когато се разплакаха прозорците,

комините запалиха цигари.

Събраха се проблемите във кръчмата

и виното въздъхна тихо в чашите.

Отдавна хората не бяха си говорили

за зимните си тромави нещастия,

за радостите, свързани със раждане,

за тишината, спуснала се в домовете им.

А зимата навън погали клоните.

Последните желания окапаха.

Поръси шепа сняг по пътя ми…

Когато се разплакаха прозорците.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хубаво е, харесах
  • Чета стиховете ти един след друг, на екс. И във всеки намирам нещо за себе си. Не знам как да коментирам, не знам дали да коментирам. Чета ги.
  • Хубаво е!
  • "Когато се разплакаха прозорците"
    Много хубаво си го написал - сигурно и те понякога...го правят!
    Поздрави!
  • Събира кръчмата...
    Дали ще замълчат отново, когато излязат от нея?
    Замислящ стих, Хенри!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...