11 nov 2009, 8:57  

Когато се влюбих

881 0 6

 

Не разбрах кога се влюбих,

но обикнах аз света.

В мен отекваше просторът,

роза майска разцъфтя.

 

Виждах всичко по-различно,

обикнах дребните неща.

Слънцето в мене влезе

и даже станах по-добра.

 

Обичах залеза, зората,

шума на падащи листа.

Обичах даже тъмнината,

родила не една мечта.

 

А после нещо промени се,

облаци надвиснаха в нощта.

Когато любовта загубих,
изгубих с нея и света.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав и от мен!Като порцелан е чуплива тази Любов,голямо пазене иска...
  • Познато! И пак обичаш!
    Сладко-горчиво сигурно...
    Харесах го!
    Поздрав и от мен Лили!
  • Когато нещо се счупи, дори и да го залепим, не е същото, нали? Прегръдка.
  • Можре и да са с бодли, на как ухаят само!
  • ами, да си пожелаем винаги да бъдем влюбени...за да сме по-добри!поздрав !

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...