Не разбрах кога се влюбих,
но обикнах аз света.
В мен отекваше просторът,
роза майска разцъфтя.
Виждах всичко по-различно,
обикнах дребните неща.
Слънцето в мене влезе
и даже станах по-добра.
Обичах залеза, зората,
шума на падащи листа.
Обичах даже тъмнината,
родила не една мечта.
А после нещо промени се,
облаци надвиснаха в нощта.
Когато любовта загубих,
изгубих с нея и света.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
