11.11.2009 г., 8:57  

Когато се влюбих

880 0 6

 

Не разбрах кога се влюбих,

но обикнах аз света.

В мен отекваше просторът,

роза майска разцъфтя.

 

Виждах всичко по-различно,

обикнах дребните неща.

Слънцето в мене влезе

и даже станах по-добра.

 

Обичах залеза, зората,

шума на падащи листа.

Обичах даже тъмнината,

родила не една мечта.

 

А после нещо промени се,

облаци надвиснаха в нощта.

Когато любовта загубих,
изгубих с нея и света.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав и от мен!Като порцелан е чуплива тази Любов,голямо пазене иска...
  • Познато! И пак обичаш!
    Сладко-горчиво сигурно...
    Харесах го!
    Поздрав и от мен Лили!
  • Когато нещо се счупи, дори и да го залепим, не е същото, нали? Прегръдка.
  • Можре и да са с бодли, на как ухаят само!
  • ами, да си пожелаем винаги да бъдем влюбени...за да сме по-добри!поздрав !

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...