Не разбрах кога се влюбих,
но обикнах аз света.
В мен отекваше просторът,
роза майска разцъфтя.
Виждах всичко по-различно,
обикнах дребните неща.
Слънцето в мене влезе
и даже станах по-добра.
Обичах залеза, зората,
шума на падащи листа.
Обичах даже тъмнината,
родила не една мечта.
А после нещо промени се,
облаци надвиснаха в нощта.
Когато любовта загубих,
изгубих с нея и света.
© Лилия Нейкова Всички права запазени