11 нояб. 2009 г., 08:57  

Когато се влюбих

882 0 6

 

Не разбрах кога се влюбих,

но обикнах аз света.

В мен отекваше просторът,

роза майска разцъфтя.

 

Виждах всичко по-различно,

обикнах дребните неща.

Слънцето в мене влезе

и даже станах по-добра.

 

Обичах залеза, зората,

шума на падащи листа.

Обичах даже тъмнината,

родила не една мечта.

 

А после нещо промени се,

облаци надвиснаха в нощта.

Когато любовта загубих,
изгубих с нея и света.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Нейкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав и от мен!Като порцелан е чуплива тази Любов,голямо пазене иска...
  • Познато! И пак обичаш!
    Сладко-горчиво сигурно...
    Харесах го!
    Поздрав и от мен Лили!
  • Когато нещо се счупи, дори и да го залепим, не е същото, нали? Прегръдка.
  • Можре и да са с бодли, на как ухаят само!
  • ами, да си пожелаем винаги да бъдем влюбени...за да сме по-добри!поздрав !

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...