12 abr 2007, 15:20

Когато се завърна

  Poesía
1.1K 0 4
     

 

Когато се завърна в тази стая

ще я намеря тъжна и задушна.

Ще я намеря изразходвана

от спомени за топлина.

Ще бъда малка и сама.

Ще бъда малко по-бездушна.

Навънка ще реве града...

и аз ще го послушам,

като реквием

                       за края на света.

Когато се завърна в тази стая

ще я намеря остаряла и ненужна,

Ще я погаля някак тъжно...

Ще я отключа с тишина,

със тишина ще я заключа.

Когато се завърна в тази стая,

разплакана ще я приспя -

като любимо куче.


12.04.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...