ще я намеря тъжна и задушна.
Ще я намеря изразходвана
от спомени за топлина.
Ще бъда малка и сама.
Ще бъда малко по-бездушна.
Навънка ще реве града...
и аз ще го послушам,
като реквием
за края на света.
Когато се завърна в тази стая
ще я намеря остаряла и ненужна,
Ще я погаля някак тъжно...
Ще я отключа с тишина,
със тишина ще я заключа.
Когато се завърна в тази стая,
разплакана ще я приспя -
като любимо куче.
© Елица Мавродинова Всички права запазени