Apr 12, 2007, 3:20 PM

Когато се завърна

  Poetry
1.1K 0 4
     

 

Когато се завърна в тази стая

ще я намеря тъжна и задушна.

Ще я намеря изразходвана

от спомени за топлина.

Ще бъда малка и сама.

Ще бъда малко по-бездушна.

Навънка ще реве града...

и аз ще го послушам,

като реквием

                       за края на света.

Когато се завърна в тази стая

ще я намеря остаряла и ненужна,

Ще я погаля някак тъжно...

Ще я отключа с тишина,

със тишина ще я заключа.

Когато се завърна в тази стая,

разплакана ще я приспя -

като любимо куче.


12.04.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Мавродинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...