19 ago 2009, 22:44

Когато се завърнеш (на Любо) 

  Poesía » De amor
1041 0 4

Когато се завърнеш,

може би ще бъде късно...

 

Ще намериш празен и самотен дом!

И само спомени за мигове предишни

ще сторят те за теб заслон...

 

Очите със сълзи ще се напълнят...

Ще усетиш болката от ляво за пореден път...

 

И може би... ще се разкаеш...

че не дойде, когато аз те виках,

когато на колене се молех

и от болка стенех до зори ... 

 

Когато се завърнеш,

може би ще бъде късно...

 

Може би ще бъда в нечий дом,

на щастлива ще се правя и

лъжливо ще обичам друг! (но друг както тебе НИКОГА!)

 

И може би... ще се разкая...

че не дойдох, когато ти ме вика,

когато на колене се моли

и от болка стена до зори... 

 

Когато се завърнеш,

може би ще бъде късно...

тъй както късно бе, когато се завърнах аз...

 

 

19.08.09 г.

 

 

 

 

© Поли Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересно поднесен стих със силно емоционално въздействие!
    Браво!
  • Благодаря Ви, че се отбихте...
  • Завръщането има и друга алтернатива... Понякога стават и чудеса! Пожелавам ти да си там, кодето те води сърцето. Има заблуди, има и прошка.
  • Много болка долавям в това стихотворение!Много е хубаво и истинско! {6}
Propuestas
: ??:??