Polyto (Поли Ангелова) Polyto (Поли Ангелова)
29
19 ago 2009, 22:44

Когато се завърнеш (на Любо)

1.3K 0 4

Когато се завърнеш,

може би ще бъде късно...

 

Ще намериш празен и самотен дом!

И само спомени за мигове предишни

ще сторят те за теб заслон...

 

Очите със сълзи ще се напълнят...

Ще усетиш болката от ляво за пореден път...

 

И може би... ще се разкаеш...

че не дойде, когато аз те виках,

когато на колене се молех

и от болка стенех до зори ... 

 

Когато се завърнеш,

може би ще бъде късно...

 

Може би ще бъда в нечий дом,

на щастлива ще се правя и

лъжливо ще обичам друг! (но друг както тебе НИКОГА!)

 

И може би... ще се разкая...

че не дойдох, когато ти ме вика,

когато на колене се моли

и от болка стена до зори... 

 

Когато се завърнеш,

може би ще бъде късно...

тъй както късно бе, когато се завърнах аз...

 

 

19.08.09 г.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поли Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Интересно поднесен стих със силно емоционално въздействие!
    Браво!
  • Polyto (Поли Ангелова)
    Polyto (Поли Ангелова)
    Благодаря Ви, че се отбихте...
  • dimi49 (Димка Първанова)
    dimi49 (Димка Първанова)
    Завръщането има и друга алтернатива... Понякога стават и чудеса! Пожелавам ти да си там, кодето те води сърцето. Има заблуди, има и прошка.
  • hubavichka (Мария Табакова)
    hubavichka (Мария Табакова)
    Много болка долавям в това стихотворение!Много е хубаво и истинско! {6}

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0