Polyto (Поли Ангелова) Polyto (Поли Ангелова)
29
19 авг. 2009 г., 22:44

Когато се завърнеш (на Любо)

1.3K 0 4

Когато се завърнеш,

може би ще бъде късно...

 

Ще намериш празен и самотен дом!

И само спомени за мигове предишни

ще сторят те за теб заслон...

 

Очите със сълзи ще се напълнят...

Ще усетиш болката от ляво за пореден път...

 

И може би... ще се разкаеш...

че не дойде, когато аз те виках,

когато на колене се молех

и от болка стенех до зори ... 

 

Когато се завърнеш,

може би ще бъде късно...

 

Може би ще бъда в нечий дом,

на щастлива ще се правя и

лъжливо ще обичам друг! (но друг както тебе НИКОГА!)

 

И може би... ще се разкая...

че не дойдох, когато ти ме вика,

когато на колене се моли

и от болка стена до зори... 

 

Когато се завърнеш,

може би ще бъде късно...

тъй както късно бе, когато се завърнах аз...

 

 

19.08.09 г.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поли Ангелова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Интересно поднесен стих със силно емоционално въздействие!
    Браво!
  • Polyto (Поли Ангелова)
    Polyto (Поли Ангелова)
    Благодаря Ви, че се отбихте...
  • dimi49 (Димка Първанова)
    dimi49 (Димка Първанова)
    Завръщането има и друга алтернатива... Понякога стават и чудеса! Пожелавам ти да си там, кодето те води сърцето. Има заблуди, има и прошка.
  • hubavichka (Мария Табакова)
    hubavichka (Мария Табакова)
    Много болка долавям в това стихотворение!Много е хубаво и истинско! {6}

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0