Когато се завърнеш (на Любо)

Aug 19, 2009, 10:44 PM

Poetry » Love

1021 0 4

Когато се завърнеш,

може би ще бъде късно...

Ще намериш празен и самотен дом!

И само спомени за мигове предишни

ще сторят те за теб заслон...

Очите със сълзи ще се напълнят...

Ще усетиш болката от ляво за пореден път...

И може би... ще се разкаеш...

че не дойде, когато аз те виках,

когато на колене се молех

и от болка стенех до зори ...

Когато се завърнеш,

може би ще бъде късно...

Може би ще бъда в нечий дом,

на щастлива ще се правя и

лъжливо ще обичам друг! (но друг както тебе НИКОГА!)

И може би... ще се разкая...

че не дойдох, когато ти ме вика,

когато на колене се моли

и от болка стена до зори...

Когато се завърнеш,

може би ще бъде късно...

тъй както късно бе, когато се завърнах аз...

19.08.09 г.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2009-08-31T09:28:49+03:00

Интересно поднесен стих със силно емоционално въздействие!
Браво!
Polyto (Поли Ангелова)

2009-08-20T19:59:45+03:00

Благодаря Ви, че се отбихте...
dimi49 (Димка Първанова)

2009-08-20T10:05:21+03:00

Завръщането има и друга алтернатива... Понякога стават и чудеса! Пожелавам ти да си там, кодето те води сърцето. Има заблуди, има и прошка.
hubavichka (Мария Табакова)

2009-08-19T23:43:30+03:00

Много болка долавям в това стихотворение!Много е хубаво и истинско! {6}