Когато се завърнеш (на Любо)

19.08.2009 г., 22:44 ч.

Поезия » Любовна

888 0 4

Когато се завърнеш,

може би ще бъде късно...

Ще намериш празен и самотен дом!

И само спомени за мигове предишни

ще сторят те за теб заслон...

Очите със сълзи ще се напълнят...

Ще усетиш болката от ляво за пореден път...

И може би... ще се разкаеш...

че не дойде, когато аз те виках,

когато на колене се молех

и от болка стенех до зори ...

Когато се завърнеш,

може би ще бъде късно...

Може би ще бъда в нечий дом,

на щастлива ще се правя и

лъжливо ще обичам друг! (но друг както тебе НИКОГА!)

И може би... ще се разкая...

че не дойдох, когато ти ме вика,

когато на колене се моли

и от болка стена до зори...

Когато се завърнеш,

може би ще бъде късно...

тъй както късно бе, когато се завърнах аз...

19.08.09 г.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2009-08-31T09:28:49+03:00

Интересно поднесен стих със силно емоционално въздействие!
Браво!
Polyto (Поли Ангелова)

2009-08-20T19:59:45+03:00

Благодаря Ви, че се отбихте...
dimi49 (Димка Първанова)

2009-08-20T10:05:21+03:00

Завръщането има и друга алтернатива... Понякога стават и чудеса! Пожелавам ти да си там, кодето те води сърцето. Има заблуди, има и прошка.
hubavichka (Мария Табакова)

2009-08-19T23:43:30+03:00

Много болка долавям в това стихотворение!Много е хубаво и истинско! {6}