Когато се завърнеш (на Любо)
Когато се завърнеш,
може би ще бъде късно...
Ще намериш празен и самотен дом!
И само спомени за мигове предишни
ще сторят те за теб заслон...
Очите със сълзи ще се напълнят...
Ще усетиш болката от ляво за пореден път...
И може би... ще се разкаеш...
че не дойде, когато аз те виках,
когато на колене се молех
и от болка стенех до зори ...
Когато се завърнеш,
може би ще бъде късно...
Може би ще бъда в нечий дом,
на щастлива ще се правя и
лъжливо ще обичам друг! (но друг както тебе НИКОГА!)
И може би... ще се разкая...
че не дойдох, когато ти ме вика,
когато на колене се моли
и от болка стена до зори...
Когато се завърнеш,
може би ще бъде късно...
тъй както късно бе, когато се завърнах аз...
19.08.09 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Ангелова Всички права запазени
