dadda (ДМ)
55 114
22 ene 2016, 7:52

Когато седнеш на брега 

  Poesía
740 0 2

Когато седнеш на брега

и споменът намокри взора…

чети ме... колко молих те … сама

и как кървеше раната … не твоя

 

Потъркай разпилените надежди-

разкъсаното й сърце  умира

жесток си … болката линчува,

обаче тя все пак не спира…

 

За нищо бродил си …

разплискани минути 

пясък и забрава…

красиво е било,

но някак си … остава…

 

Прочетена е тази приказка за двама …

той беше …тя … я няма.

© ДМ Todos los derechos reservados

чети ме... колко молих те … сама

и как кървеше раната …не твоя

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??