Когато седнеш на брега

dadda (ДМ)
55 114

22 янв. 2016 г., 07:52

Поэзия

751 0 2

и споменът намокри взора…

чети ме... колко молих те … сама

и как кървеше раната … не твоя

Потъркай разпилените надежди-

разкъсаното й сърце умира

жесток си … болката линчува,

обаче тя все пак не спира…

За нищо бродил си …

разплискани минути

пясък и забрава…

красиво е било,

но някак си … остава…

Прочетена е тази приказка за двама …

той беше …тя … я няма.

чети ме... колко молих те … сама

и как кървеше раната …не твоя