dadda (ДМ)
55 115
Jan 22, 2016, 7:52 AM

Когато седнеш на брега 

  Poetry
630 0 2

Когато седнеш на брега

и споменът намокри взора…

чети ме... колко молих те … сама

и как кървеше раната … не твоя

 

Потъркай разпилените надежди-

разкъсаното й сърце  умира

жесток си … болката линчува,

обаче тя все пак не спира…

 

За нищо бродил си …

разплискани минути 

пясък и забрава…

красиво е било,

но някак си … остава…

 

Прочетена е тази приказка за двама …

той беше …тя … я няма.

© ДМ All rights reserved.

чети ме... колко молих те … сама

и как кървеше раната …не твоя

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??