Jan 22, 2016, 7:52 AM

Когато седнеш на брега

  Poetry
1K 0 2

Когато седнеш на брега

и споменът намокри взора…

чети ме... колко молих те … сама

и как кървеше раната … не твоя

 

Потъркай разпилените надежди-

разкъсаното й сърце  умира

жесток си … болката линчува,

обаче тя все пак не спира…

 

За нищо бродил си …

разплискани минути 

пясък и забрава…

красиво е било,

но някак си … остава…

 

Прочетена е тази приказка за двама …

той беше …тя … я няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДМ All rights reserved.

чети ме... колко молих те … сама

и как кървеше раната …не твоя

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...