dadda (ДМ)
55 115
22.01.2016 г., 7:52 ч.

Когато седнеш на брега 

  Поезия
629 0 2

Когато седнеш на брега

и споменът намокри взора…

чети ме... колко молих те … сама

и как кървеше раната … не твоя

 

Потъркай разпилените надежди-

разкъсаното й сърце  умира

жесток си … болката линчува,

обаче тя все пак не спира…

 

За нищо бродил си …

разплискани минути 

пясък и забрава…

красиво е било,

но някак си … остава…

 

Прочетена е тази приказка за двама …

той беше …тя … я няма.

© ДМ Всички права запазени

чети ме... колко молих те … сама

и как кървеше раната …не твоя

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??