Когато седнеш на брега
Когато седнеш на брега
и споменът намокри взора…
чети ме... колко молих те … сама
и как кървеше раната … не твоя
Потъркай разпилените надежди-
разкъсаното й сърце умира
жесток си … болката линчува,
обаче тя все пак не спира…
За нищо бродил си …
разплискани минути
пясък и забрава…
красиво е било,
но някак си … остава…
Прочетена е тази приказка за двама …
той беше …тя … я няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
