Когато сенките от кратера на хоризонта никнат

Poesía

564 7 3

Звънят безспир фанфарите на траурното утре

и косо сенките от кратера на хоризонта никнат.

Самотните илюзии от порива на ветрове се срутват

и черни облаци извезват призрачна покривка...

Когато в най-високото небе на сивото осъмнем,

загърнати от пяната филтрирана на светлината

и паякът на вечността в душите ни покълне,

безлюдни силуетите ни в паяжината й ще се мятат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

РосиДимова (Росица Димова)

Тъжно е, когато се превърнем само в силуети, а душите ни са обвити от паяжина. Много интересни и образци метафори!

2022-04-17T01:37:57+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Прекрасен стих с образни метафори! Поздравления!

2022-04-11T22:10:57+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ти за подкрепата, Антоанета. Пожелавам ти много успешна и вдъхновена седмица!
Благодаря и на всички оценили високо скромния ми стих и поставили го в Любими. Нека пролетта ви носи щастливи дни!

2022-04-11T20:52:56+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0