Когато сенките от кратера на хоризонта никнат

Poesía

561 7 3

Звънят безспир фанфарите на траурното утре

и косо сенките от кратера на хоризонта никнат.

Самотните илюзии от порива на ветрове се срутват

и черни облаци извезват призрачна покривка...

Когато в най-високото небе на сивото осъмнем,

загърнати от пяната филтрирана на светлината

и паякът на вечността в душите ни покълне,

безлюдни силуетите ни в паяжината й ще се мятат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

РосиДимова (Росица Димова)

Тъжно е, когато се превърнем само в силуети, а душите ни са обвити от паяжина. Много интересни и образци метафори!

2022-04-17T01:37:57+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Прекрасен стих с образни метафори! Поздравления!

2022-04-11T22:10:57+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ти за подкрепата, Антоанета. Пожелавам ти много успешна и вдъхновена седмица!
Благодаря и на всички оценили високо скромния ми стих и поставили го в Любими. Нека пролетта ви носи щастливи дни!

2022-04-11T20:52:56+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0