10 апр. 2022 г., 01:04  

Когато сенките от кратера на хоризонта никнат

560 7 3

Звънят безспир фанфарите на траурното утре

и косо сенките от кратера на хоризонта никнат.

Самотните илюзии от порива на ветрове се срутват

и черни облаци извезват призрачна покривка...

 

Когато в най-високото небе на сивото осъмнем,

загърнати от пяната филтрирана на светлината

и паякът на вечността в душите ни покълне,

безлюдни силуетите ни в паяжината й ще се мятат...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно е, когато се превърнем само в силуети, а душите ни са обвити от паяжина. Много интересни и образци метафори!
  • Прекрасен стих с образни метафори! Поздравления!
  • Благодаря ти за подкрепата, Антоанета. Пожелавам ти много успешна и вдъхновена седмица!
    Благодаря и на всички оценили високо скромния ми стих и поставили го в Любими. Нека пролетта ви носи щастливи дни!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...