Звънят безспир фанфарите на траурното утре
и косо сенките от кратера на хоризонта никнат.
Самотните илюзии от порива на ветрове се срутват
и черни облаци извезват призрачна покривка...
Когато в най-високото небе на сивото осъмнем,
загърнати от пяната филтрирана на светлината
и паякът на вечността в душите ни покълне,
безлюдни силуетите ни в паяжината й ще се мятат...
© Младен Мисана All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
