vega666 (Младен Мисана)
1673 14310
Apr 10, 2022, 1:04 AM  

Когато сенките от кратера на хоризонта никнат 

  Poetry
397 7 4

Звънят безспир фанфарите на траурното утре

и косо сенките от кратера на хоризонта никнат.

Самотните илюзии от порива на ветрове се срутват

и черни облаци извезват призрачна покривка...

 

Когато в най-високото небе на сивото осъмнем,

загърнати от пяната филтрирана на светлината

и паякът на вечността в душите ни покълне,

безлюдни силуетите ни в паяжината й ще се мятат...

© Младен Мисана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тъжно е, когато се превърнем само в силуети, а душите ни са обвити от паяжина. Много интересни и образци метафори!
  • Прекрасен стих с образни метафори! Поздравления!
  • Благодаря ти за подкрепата, Антоанета. Пожелавам ти много успешна и вдъхновена седмица!
    Благодаря и на всички оценили високо скромния ми стих и поставили го в Любими. Нека пролетта ви носи щастливи дни!
  • И аз съм на тази вълна -
    "паякът на вечността в душите ни покълне,
    безлюдни силуетите ни в паяжината й ще се мятат..."
Random works
: ??:??