Когато ще ме няма...
Във две очи, когато ще осъмваш
и няма да са блясъкът на моите
а тишината ще е като вита стълба,
достигнала до мрака на покоят ти.
Тогава ще ме няма. Никъде.
И бляновете ще живеят в нищото.
Не си ме спомняй. Не опитвай
а просто преживей и дишай...
Ще тръгна много рано. По петлите.
Аз дълго чаках... Да ме искаш.
От толкоз нямане се пренаситих
и най-далечното ми беше близко...
Ще бъда някъде. Във пустото,
защото не поиска да остана,
а давам ти любов. Това е чувството –
да я потърсиш, когато ще ме няма...
Danny Diester
12.10.2017
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados
Поздрави!