Когато ще ме няма...

13 oct 2017, 9:27

Poesía » De amor

453 6 8

Във две очи, когато ще осъмваш
и няма да са блясъкът на моите
а тишината ще е като вита стълба,
достигнала до мрака на покоят ти.
Тогава ще ме няма. Никъде.
И бляновете ще живеят в нищото.
Не си ме спомняй. Не опитвай
а просто преживей и дишай...
Ще тръгна много рано. По петлите.
Аз дълго чаках... Да ме искаш.
От толкоз нямане се пренаситих
и най-далечното ми беше близко...
Ще бъда някъде. Във пустото,
защото не поиска да остана,
а давам ти любов. Това е чувството –
да я потърсиш, когато ще ме няма...

Danny Diester
12.10.2017

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

contessa (Светла Асенова)

2019-01-04T22:27:04+02:00

Понякога за всичко късно е...
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-10-14T10:52:58+03:00

Силно и категорично! Хареса ми, Дани!
ParvaNova (Ренета Първанова)

2017-10-13T17:32:22+03:00

Хареса ми, Дани...и ме натъжи!
Веси_Еси (Еси)

2017-10-13T16:10:31+03:00

Отново докосваш, Дани. Финалът е страхотен! Поздравления!
А, иначе, не забравяй, че светът е малък, а земята е кръгла... Поздрави!
diesto (Данаил Антонов)

2017-10-13T10:49:16+03:00

Благодаря, Георги! Тръгвам аз по други друмища
генек (Георги Коновски)

2017-10-13T10:45:32+03:00

Не бързай! А иначе е хубаво...
diesto (Данаил Антонов)

2017-10-13T10:29:28+03:00

Благодаря, Wishes!
wishes

2017-10-13T09:31:13+03:00

Хареса ми!