diesto (Данаил Антонов)
1014 588
13.10.2017 г., 9:27 ч.

Когато ще ме няма... 

  Поезия » Любовна
454 6 8

Във две очи, когато ще осъмваш
и няма да са блясъкът на моите
а тишината ще е като вита стълба,
достигнала до мрака на покоят ти.
Тогава ще ме няма. Никъде.
И бляновете ще живеят в нищото.
Не си ме спомняй. Не опитвай
а просто преживей и дишай...
Ще тръгна много рано. По петлите.
Аз дълго чаках... Да ме искаш.
От толкоз нямане се пренаситих
и най-далечното ми беше близко...
Ще бъда някъде. Във пустото,
защото не поиска да остана,
а давам ти любов. Това е чувството –
да я потърсиш, когато ще ме няма...

 

Danny Diester
12.10.2017

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??