Когато си далеч от мен,

животът ми губи смисъл.

Когато в дните не си до мен,

вечер сън няма, а само мисъл.

Дните без теб са пусти

и мрачно е дори небето.

Тъгувам за твоите очи

и чаровната ти усмивка по лицето.

Вървя по улиците, често сама,

и ходя на местата, където си бил.

Веднага обгръща ме самота,

ти със всички ни беше мил.

Ела си, блясъка в очите ми върни,

повярвай, ще бъда много щастлива.

Сълзите ми нежно изтрий,

ела, че нощта бавно си отива.